Повече ядрена енергия и отслабваща индустрия – защо токът поевтиня на Запад

Някои медии побързаха да ни уведомят, че у нас цената се вдига с 14 %, а в Западна Европа спада с 5 % и това на фона на увеличението на цената на природния газ с над 30 %.

След като стана ясно, че сме влезли в еврозоната заради фалшифицирана статистика мнозина българи вече нямат същото доверие в Евростат. Но в случая грешката не е в европейската статистика, а в нейния прочит. Токът в България е поскъпнал с 14 % през първата половина на тази година спрямо първата половина на миналата година. Точно за същия период е поевтинял токът в Западна Европа.

Важно е обаче да разберем какво се случва и на какво се дължи това поевтиняване на другия край на континента. Някои по-наивни читатели може и да си помислят, че Зелената сделка е започнала да дава резултати. Но истината е доста по-различна. Понижението на цените за първата половина на 2026 г. спрямо първата половина на предходната година е резултат от два фактора. Зелената сделка влияе, но не по начина, по който мнозина си представят.

Първият фактор е голямата промяна във френската ядрена енергетика. Пред заплахата от енергиен колапс заради нескопосания опит за „зелен“, „въглероден“ преход Франция за кратко време успява да вкара в енергийната си система 20 гигавата ядрени мощности. Това са мощности, равняващи се на 10 централи като тази в Козлодуй. От тях има само един нов реактор, останалите са стари ремонтирани и модернизирани реактори, тъй като през настоящия век нови ядрени мощности в Европа се строят изключително бавно.

Втората причина също е свързана непряко със Зелената сделка. В резултат на общия и задушаващ ефект върху европейската икономика и особено върху европейската индустрия през последните години индустриалното производство на Европейския съюз не расте. Проблемите се задълбочиха особено в края на 2025 г. и началото на 2026 г. Един от ефектите на икономическата стагнация в Европа е спадът на потреблението на електрическа енергия от предприятията основно в Германия.

Съчетанието на вкарването в системата на наистина огромен капацитет от базови мощности и на спада в потреблението дава резултат поне в краткосрочен план в задържане и намаляване на цените. В България това не се случва, защото икономиката ни запазва бавните темпове на развитие от времето на управлението на ГЕРБ. Тъй като кретаме с ръст около 2 % средно годишно в последните 15 години, икономиката ни е далеч под своя потенциал и много трудно може да изпадне в сериозна рецесия, и то при силни външни шокове, както беше пандемията през 2020 година.

Безотговорната бюджетна политика от последните 5 години, която увеличи държавния дълг от 15 на 34 милиарда евро също има минимален позитивен ефект върху икономическия растеж, въпреки че основно стимулира инфлацията. В посока повишаване на инфлацията действат и всички новини от енергийния сектор дори от преди началото на конфликта в Иран.

Санкциите срещу Русия в съчетание с блокирането на Ормузкия проток създадоха условия за бум в цените на енергоносителите, който в България само временно беше отложен заради дългосрочния ни договор за доставка на газ с Азербайджан. В същото време се очертава зима, през която ние подобно на западноевропейците ще разчитаме отново на гръцки газови централи, които ни даваха ток миналата зима, но при цена на природния газ, на половина по-ниска от настоящата.

Колко сложно е положението на енергетиката в Европа и какво можем да очакваме тази зима показват и новините за цените на тока в Европа, но вече не от пролетта, а от началото на месеца. Облачното време и безветрието в западната част на континента създадоха критична ситуация, при която в отделни часови периоди цената на тока във Великобритания и Германия достигна 600 евро на мегаватчас. Това се случва в началото на ноември или поне месец-два преди пиковото потребление заради големите студове.

Очакват ни много тежки няколко зимни месеца. България вероятно отново ще се размине сравнително по-леко заради наличните ни и все още работещи въглищни централи. Но перспективата или по-скоро липсата на перспектива за бърз край на конфликтите, както и фактът, че можем да очакваме нови ядрени мощности най-рано след 12 години, ни задължават като общество да следим внимателно действията на управляващите по отношение на въглищните ни ТЕЦ. Вече пропуснахме при управлението на правителството на Кирил Петков и сглобките неизгодни за България решения. Вече плащаме за тях. Но все още нищо не е напълно загубено и можем да търсим други решения в намиращия се в екзистенциална енергийна криза Европейски съюз, който неизбежно трябва най-малкото бързо и рязко да ревизира Зелената сделка.

Център за конкурентна икономика и индустрия